Предметите, изковани от желязо са обект на широко разпространен занаят, който е обслужвал земеделието, строителството, другите занаяти и домакинството.
Да се говори за изкуство при обработката на желязото в ранните средни векове би било пресилено. Изделията на железарството били груби, техниката примитивна и те задоволявали преки първични нужди.
Към XVIII в. се забелязва и тенденция към по-съвършенна форма и към угледен външен вид. И през епохата на Възраждането художествената обработка на желязото стигнала своя разцвет.

Форми:
Желязото е твърд и труден за обработване материял. За да получи определена форма, то трябва да се кове, да се моделира, като се нагрява до зачервяване, да се отлива в определен негатив (калъп), както е с чугуна, да се пресува от тенекия или да се свързват чрез запоявана отделните части на формата или пък да се съединяват чрез нитове - без нагряване. Тези форми са преди всичко утилитарни, опростени, целесъобразни, здрави и може би в последна сметка но почти винаги повече или по-малко украсени. Тяхната декоративност в редки случаи господствува над утилитарността. Това се наблюдава при парапети, дворни врати, огради на балкони и др.
Плътна масивна форма от желязо срещаме рядко, и то предимно в техниката - тежести, маховици, зъбни колела и мн. др., но те са отливани. Чрез изковаване са получавани формите на предметите, свързани с бита и всекидневието на хората в миналото.
Вид на суровината - в миналото пръчки или пръти, дълги по два-три метра, а по-късно от обло или плоско желязо с различни размери, фасони, профили и др., а също и от тънка или по-дебела ламарина. Украса на железарските изделия:
При украсяване на предмета се подхождало по два начина. Единият се състоял в това, че формата или част от формата се обработвала скулптурно, като и се давал вид, наподобяващ природата. Скулптурна разработка можело да се види на изкована триизмерна птица, хванала в човката си кука върху окачалка за кандило; цветовете на лалета с хубави извивки на дългите дръжки, прикрепени най-често симетрично, по два съм стъблото на свещниците.Други свещници са били украсявани с тела на змии, изковани в хубави извивки.
Пластично декоративна обработка имат и много панти за дворни врати, за врати на жилището, за стенни долапи и др.Някои от тях се разклоняват симетрично на две страни и наподобяват растителни листа и цветове, може да са във вид на разтворен цвят или на цветна пъпка с извити на две страни прилистници; други завиршват с изображения на птици, понякога с двойни крила или завършващи с цвят на лилия.

Втория начин за украсяване на железарските изделия се състои в изчукване по повърхността на предмета на прости геометрични елементи, като дупки, зигзаги, ромбчета, триъгълници и всичките комбинации, които могат да се получат от подреждането им в лента или в по-широка плоскост. Когато предметът е вече завършен, за разлика от първия начин, където утилитарната форма и нейната скулптурна обработка се извършват едновременно. Украсявали са се предмети свързани с бита на българина. Дори чукове, наковални, клещи са били украсявани. Украсявани са и някои дърводелски инструменти, мотики, косери, жетварски сърпове, панти.
За отварянето на двукрилите външни врати на къщите са използвували халки, най-често кръгли, които са се увесвали подвижно в центъра на кръгли или многоъгълни щитчета (розетки), изковани, а по-късно изсичани от дебела желязна ламарина.
Двата начина - скулптурен и повърхностнодекоративен се изпоолзват при изработването и украсата на чукчетата по вратите на старите къщи. Те са заменяли днешния електрически звънец.
Художествен вид имат и много от решетките за прозорци, парапети на стълбища и балкони, врати и железни огради.

В огнището на старата българска къща са свързани доста предмети, направени от желязо - ръжени, маши, пиростии, скари, вериги, кончета (главнарници) и др. Декоративно са били украсявани с глави на змии, птици, животни и фантастични същества. Виждаме ги не само на кончетата на огнището, но и по овчарските геги, по някои свещници, тояги (бастуни), дръжки, по дърворезбарската украса на жилищата и на църквите, по шевиците и тъканите, по накитите.

Друга група предмети от ковано желязо със специално предназначение обхваща старите кантари (теглилките). Създава се отделен занаят - кантарджийството. Те са съоръжения главно утилитарни и технически, но имат една художествено изпълнена част, наречена глава. Произважданите кантари от стар тип, с увиснала тежест за мерене и с куки за окачване на това, чиято тежест се измерва. Изработвали са се и друг вид кантари, наречени "паланци", с кръгло блюдо, в което се поставя стоката или предметът, който ще се мери (тегли). Има глави, които наподобяват сложно стилизиран разцъфнал цвят или някаква друга измислена форма, плитки жебчета, резки, триъгълничета.

Различно оформление и пластична украса имали малките ковани домашни свещници, изковавали са от желязо лампи, подобни на керамичните. Една група от тези ковани свещници носели общ декоративен мотив - плоско изковано лале.
Свещниците в църквите са солидни, тежки, ковани са от грубо фасонирано желязо с изображения на цветчета и птици, които майсторите умело свързвали в една композиция.
В културното развитие и сред народните художествени прояви кованото желязо заема почетно място.

Източник: fmi.uni-sofia.bg